16 jun 2006, 12:56

за любовта  

  Poesía
1383 0 9
Когато няма бряг,
когато няма път назад,
ти прегърни ме,
накарай ме да шепна твоето име.
Целувай ме в нощта
под лунната светлина,
както правеше преди -
погледни очите ми.
В тях ще видиш море от сълзи
и спомени незабравени.
И всяко утро, без мисъл за теб е самотно.
И всяка вечер, без твойте прегръдки е хладно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??