за любовта
Когато няма бряг,
когато няма път назад,
ти прегърни ме,
накарай ме да шепна твоето име.
Целувай ме в нощта
под лунната светлина,
както правеше преди -
погледни очите ми.
В тях ще видиш море от сълзи
и спомени незабравени.
И всяко утро, без мисъл за теб е самотно.
И всяка вечер, без твойте прегръдки е хладно.
В моят свят дъждът вали постоянно.
Когато съм без теб нямам мечти,
нямам сърце дори.
Как да живея без твоите устни?
Как да погледна света, когато не виждам теб?
Мразиш ме, но знай, че предпочитам тази омраза,
както огъня, пред пепелта и бурята, пред затишието.
Всяка сълза, която проливам за теб пада в океана на твоето сърце.
Огромен, той не чува стоновете на страдащата ми душа и мъката,
звучаща в песента.
Желая с теб да бъда, но ако го направя ще изглеждам жалка
в свойте и очите на другите.
Но знам, че скоро сърцето ще надделее над разума,
а любовта ще огрее моята душа.
Тази сълза, която отеква в празната нощ
ще бъде последвана от още много сълзи, но знам,
че всичко в миг ще забравя,
когато на любовта, твойте целувки
и сърцето се оставя.
© Симона All rights reserved.
