28 nov 2018, 12:55  

За малкия човек в обществото

  Poesía » Otra
868 0 0


Мечтите на малък човек,
Породени от моментен изблик
От глупост, от липса на опит,
От неизвестното пропит.

Ръси той въображение, твори.
Създава нечути скулптури.
С любов всяка поръсва.
Себе си докрай изразява.  

Нестихващи те поразяват,
Навред те заразяват.
Изглеждат абсурдни,
Но тръгва той с очи най-наивни.
Бори се, не вижда, не чува.
Малко по малко започва да се прочува.

За него нищо не струва -
Думите на врага - той ги потулва.
На онзи от комплекси изстрадал.
Любов от малък явно не получавал.
Срещу малките хора дето злоба раздава.
Името им опетнява.
Но нали и той е човек,
Трябва по някакъв начин да се изхранва.

Едва ли някой ще го откаже
по склона нагоре...
По нечии стъпки тръгнал подире,
Той мравките по-скоро ще смаже.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Deya Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...