Мечтите на малък човек,
Породени от моментен изблик
От глупост, от липса на опит,
От неизвестното пропит.

Ръси той въображение, твори.
Създава нечути скулптури.
С любов всяка поръсва.
Себе си докрай изразява.  

Нестихващи те поразяват,
Навред те заразяват.
Изглеждат абсурдни,
Но тръгва той с очи най-наивни.
Бори се, не вижда, не чува.
Малко по малко започва да се прочува.

За него нищо не струва -
Думите на врага - той ги потулва.
На онзи от комплекси изстрадал.
Любов от малък явно не получавал.
Срещу малките хора дето злоба раздава.
Името им опетнява.
Но нали и той е човек,
Трябва по някакъв начин да се изхранва.

Едва ли някой ще го откаже
по склона нагоре...
По нечии стъпки тръгнал подире,
Той мравките по-скоро ще смаже.