За мен самия

         За мен самия

Родих се селянин, във стара селска къща.

И моят пъп е хвърлен в селския ми двор,

от гдето бягам цял живот  и все се връщам,

където  се затваря моят кръгозор...

Макар че често във живота ми се случва

да  служа, за заблуда,  с градски етикет.

Това не ме ласкае, даже ме измъчва,

защото късам цвят от селския букет...

Аз чувствам, че това е маскарад ненужен:

зад чуждата фасада си оставам аз;

че аз тъгувам пак за теменужен залез...

За селски  хляб е квасен моят квас...

Родих  се селянин и селянин в града  оставам.

Измъчван от въпроси, неразбран!

Като хибрид Града и Селото представям.

Но само с български конци съм  изтъкан!...