tsveti4ka (Цвет)
198 273
12 feb 2011, 21:53

За миг помислих... 

  Poesía
630 0 7

За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.

За миг помислих, че удавила съм и последната надежда
и че след всеки тъжен заник все по-кратко се тъжи.
Засвири жално в мен на арфа мъката – от бялото по-бледа.
До сълзи ме потресе мисълта, че си в ръцете ù.

За миг помислих, че погребала съм съжалението със чест
и че пред всеки нов потайник, все по-глупав ще стоиш.
Но само мислех, мислех, мислех - без въобще да осъзнавам, че
пак съживих те във сърцето... и сега от там струиш.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво
  • Дишай, хареса ми Честит празник
  • Благодаря ви!
    Не се предавам. Просто не се заблуждавам, но май е време и по този път да се тръгне.
  • Не се предавай и поеми дъх!
  • "...бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг..." - страхотно! Силна образност! Браво!
Propuestas
: ??:??