За миг помислих...
За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда
и че след всеки тъжен заник все по-кратко се тъжи.
Засвири жално в мен на арфа мъката – от бялото по-бледа.
До сълзи ме потресе мисълта, че си в ръцете ù.
За миг помислих, че погребала съм съжалението със чест
и че пред всеки нов потайник, все по-глупав ще стоиш.
Но само мислех, мислех, мислех - без въобще да осъзнавам, че
пак съживих те във сърцето... и сега от там струиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
