24 may 2017, 19:32

За мойто стихоплетство

447 0 0

14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО

 

 

За всякакви неща аз стихове съм писал

И винаги го правех от сърце.

Защо на тая моя страст със се орисал

и съм го правил още от дете.

 

Разбира се бях много спънат от начало

и много трудно ритъма редях

и времето ми в римите ми беше спряло,

но  бовно и мъчително успях.

 

Не съм поискал аз от никого добри съвети

сам бях учител свой и ученик,

Не съм захласнат бил под мойте знамена развети,

Без чужда по мощ ваех своя лик.

 

Вместо поезия аз нявга лозунги съм писал,

навярно всичко ей тъй  съм гласил,

и въпреки туй в тая работа съм бил улисан

че без да искам найдох своя стил.

 

В началото за първата любов съм писал

И всичко ми лежи на съвестта,

Не съм ги чел  дори на моята жена Алиса,

та камо ли да ги чете света.

 

И всичките ми песни гдето после съм написал

не съм допуснал ни една лъжа,

най-искрено с сърцето си нещата съм описал,

за нищо писано аз не тъжа!

 

И всеки Божи ден записах денонощно

И всичко лесно ставаше при мен,

понякога написаното бе разкошно

от резултатите бях вдъхновен!

 

  10. 12. 2015 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...