24 may 2017, 19:32

За мойто стихоплетство

443 0 0

14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО

 

 

За всякакви неща аз стихове съм писал

И винаги го правех от сърце.

Защо на тая моя страст със се орисал

и съм го правил още от дете.

 

Разбира се бях много спънат от начало

и много трудно ритъма редях

и времето ми в римите ми беше спряло,

но  бовно и мъчително успях.

 

Не съм поискал аз от никого добри съвети

сам бях учител свой и ученик,

Не съм захласнат бил под мойте знамена развети,

Без чужда по мощ ваех своя лик.

 

Вместо поезия аз нявга лозунги съм писал,

навярно всичко ей тъй  съм гласил,

и въпреки туй в тая работа съм бил улисан

че без да искам найдох своя стил.

 

В началото за първата любов съм писал

И всичко ми лежи на съвестта,

Не съм ги чел  дори на моята жена Алиса,

та камо ли да ги чете света.

 

И всичките ми песни гдето после съм написал

не съм допуснал ни една лъжа,

най-искрено с сърцето си нещата съм описал,

за нищо писано аз не тъжа!

 

И всеки Божи ден записах денонощно

И всичко лесно ставаше при мен,

понякога написаното бе разкошно

от резултатите бях вдъхновен!

 

  10. 12. 2015 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...