24.05.2017 г., 19:32

За мойто стихоплетство

444 0 0

14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО

 

 

За всякакви неща аз стихове съм писал

И винаги го правех от сърце.

Защо на тая моя страст със се орисал

и съм го правил още от дете.

 

Разбира се бях много спънат от начало

и много трудно ритъма редях

и времето ми в римите ми беше спряло,

но  бовно и мъчително успях.

 

Не съм поискал аз от никого добри съвети

сам бях учител свой и ученик,

Не съм захласнат бил под мойте знамена развети,

Без чужда по мощ ваех своя лик.

 

Вместо поезия аз нявга лозунги съм писал,

навярно всичко ей тъй  съм гласил,

и въпреки туй в тая работа съм бил улисан

че без да искам найдох своя стил.

 

В началото за първата любов съм писал

И всичко ми лежи на съвестта,

Не съм ги чел  дори на моята жена Алиса,

та камо ли да ги чете света.

 

И всичките ми песни гдето после съм написал

не съм допуснал ни една лъжа,

най-искрено с сърцето си нещата съм описал,

за нищо писано аз не тъжа!

 

И всеки Божи ден записах денонощно

И всичко лесно ставаше при мен,

понякога написаното бе разкошно

от резултатите бях вдъхновен!

 

  10. 12. 2015 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...