14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО
За всякакви неща аз стихове съм писал
И винаги го правех от сърце.
Защо на тая моя страст със се орисал
и съм го правил още от дете.
Разбира се бях много спънат от начало
и много трудно ритъма редях
и времето ми в римите ми беше спряло,
но бовно и мъчително успях.
Не съм поискал аз от никого добри съвети
сам бях учител свой и ученик,
Не съм захласнат бил под мойте знамена развети,
Без чужда по мощ ваех своя лик.
Вместо поезия аз нявга лозунги съм писал,
навярно всичко ей тъй съм гласил,
и въпреки туй в тая работа съм бил улисан
че без да искам найдох своя стил.
В началото за първата любов съм писал
И всичко ми лежи на съвестта,
Не съм ги чел дори на моята жена Алиса,
та камо ли да ги чете света.
И всичките ми песни гдето после съм написал
не съм допуснал ни една лъжа,
най-искрено с сърцето си нещата съм описал,
за нищо писано аз не тъжа!
И всеки Божи ден записах денонощно
И всичко лесно ставаше при мен,
понякога написаното бе разкошно
от резултатите бях вдъхновен!
10. 12. 2015 г. София
© Христо Славов Всички права запазени