Не знам дали си дева, риба, 
лъвица буйна или спокойна 
като уравновесен кантар,
но с нас си Амазонка дива
във водовъртеж, вода отровна, 
пробляскваща като янтар.

Поела пламък в косите буйни, 
с огромно огнено сърце
на света Марина ти приличаш, 
тъй както змиите под звуци чудни
омагьосваш със свои си ръце
и здраве ти за всички ни наричаш. 

А може ти да бъдеш Клеопатра
с походката на хищен леопард, 
където с вътрешната сила, мозък
отваряш в душата и врата, 
на радост и небесен звездопад
в сърцето ти на всеки момък. 

Дали си Амазонка дива, 
светица кротка и добра
или си египетска царица, 
за нас си топъл полъх в зима, 
сълза като планинската вода
преродена в духа на волна птица!