29 jun 2010, 22:53

За него

  Poesía
738 0 2

Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.

И пътят, днес по който аз вървя,
не е осеян с болка и неволя,
единствено на него го дължа,
да бъде с мен до края ще се моля.

Че толкоз дълго в свойта самота
аз лутах се в неправилна посока,
но срещнах го и - ето ме сега
как радвам се отново на живота.

И искрено на Бог благодаря
наградата, която аз получих.
В прегръдките му нека изгоря -
на правилния мъж най-после случих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...