За него
Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя,
не е осеян с болка и неволя,
единствено на него го дължа,
да бъде с мен до края ще се моля.
Че толкоз дълго в свойта самота
аз лутах се в неправилна посока,
но срещнах го и - ето ме сега
как радвам се отново на живота.
И искрено на Бог благодаря
наградата, която аз получих.
В прегръдките му нека изгоря -
на правилния мъж най-после случих.
© Красимира Касабова All rights reserved.
