Ако пак ще те няма през май
и самичък се лутам из мрака
като тъжно минаващ трамвай,
аз лицето ти, мила, ще чакам.
Ако май е тъговен певец –
но китара в ръцете му няма,
ще поръся с любовен прашец
вечността ни – утеха за двама.
Ако всички небесни звезди
се затичат, дали ще те хванат?
Ти си птиче и мои лъчи,
под които докрай ще остана.
Ако има защо да вървя –
ще вървя, ще летя и ще пея!
Ако ти си мечтана жена,
аз вовеки ще пиша за нея!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados