11 ago 2006, 13:41

за нищо не съжалявам

  Poesía
778 0 5
Кълбо дим
гъсто се извисява,
нежна отрова
по гърлото ми заиграва
Как искам да заплача!
с него съм,
а за тебе самотата припява
влажни,топли пръсти
по тялото ми заиграват
продажни мисли,мръсни
към тебе ме завръщат
Приглушена светлина,
а всичко се връща...
Като него
спомена за теб ме прегръща
топъл дъх,безброй целувки
това не са твоите устни...
Душата боли ме
с плаха усмивка дарявам
вълни от преструвки
Страстта му гори ме
за нищо не съжалявам-
той е пристан на мойта утеха
теб вече те няма
Какво,че не си ти?
Вече имам нечия опека!
изцяло негова,
а вътрешно-ничия
и твоя няма да бъда,нека!
Нека в очите му се давя
Нека в страстта му погина обречено!
"искам да те забравя"-
мисълта пропълзява отвлечено
и зная,
че избавление няма
просто животът ми с него продължава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...