11.08.2006 г., 13:41

за нищо не съжалявам

774 0 5
Кълбо дим
гъсто се извисява,
нежна отрова
по гърлото ми заиграва
Как искам да заплача!
с него съм,
а за тебе самотата припява
влажни,топли пръсти
по тялото ми заиграват
продажни мисли,мръсни
към тебе ме завръщат
Приглушена светлина,
а всичко се връща...
Като него
спомена за теб ме прегръща
топъл дъх,безброй целувки
това не са твоите устни...
Душата боли ме
с плаха усмивка дарявам
вълни от преструвки
Страстта му гори ме
за нищо не съжалявам-
той е пристан на мойта утеха
теб вече те няма
Какво,че не си ти?
Вече имам нечия опека!
изцяло негова,
а вътрешно-ничия
и твоя няма да бъда,нека!
Нека в очите му се давя
Нека в страстта му погина обречено!
"искам да те забравя"-
мисълта пропълзява отвлечено
и зная,
че избавление няма
просто животът ми с него продължава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....