20 may 2008, 8:55

За някои неща никога не е късно 

  Poesía » Filosófica
748 0 3

Останах само аз сред огъня,

непокътната като сърцето на Дарк.

Докоснах съвестта ти с милосърдие

... Обич... аз съм твоят дар.

Целувам кървящите ти рани,

та да изчезнат някой ден.

Не е късно да спасим любовта си...

Тя е в нас, както ти си в мен.

Не е късно и да простим на враговете,

трудно ще е гордоста ми да ме извини.

Нека вдигнат всички ръцете...

Кой от вас не иска да му се прости?...

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??