Останах само аз сред огъня,
непокътната като сърцето на Дарк.
Докоснах съвестта ти с милосърдие
... Обич... аз съм твоят дар.
Целувам кървящите ти рани,
та да изчезнат някой ден.
Не е късно да спасим любовта си...
Тя е в нас, както ти си в мен.
Не е късно и да простим на враговете,
трудно ще е гордоста ми да ме извини.
Нека вдигнат всички ръцете...
Кой от вас не иска да му се прости?...
© Стеси Todos los derechos reservados