Aneta_kz (Анета)
511 12601
16 mar 2007, 0:20

За последен път... 

  Poesía
2097 0 5
И ето... за последен път
в класната си стая влизам аз.
Виждам своя собствен кът,
където там до край стоях.

Седнах тихо, без да искам,
без да искам сълза заблестя.
А в главата ми всичко се плиска
и аз самата горя в топлина.

Гледам аз приятелите мои,
(имам ги за братя и сестри),
но виждам, че очите им са пълни
с бликнали от скръб сълзи.

Ето, вече всички си отиват.
Всеки тръгва сам по своя път.
Вратите на живота се откриват
и всеки от нас го чака светът.
************
Учителю скъпи, не ни се сърди.
За нас не си спомняй със зло.
За нашите, може би, детски шеги
сега ний те молим,
помни ни с добро!
1981

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??