За последен път...
И ето... за последен път
в класната си стая влизам аз.
Виждам своя собствен кът,
където там до край стоях.
Седнах тихо, без да искам,
без да искам сълза заблестя.
А в главата ми всичко се плиска
и аз самата горя в топлина.
Гледам аз приятелите мои,
(имам ги за братя и сестри),
но виждам, че очите им са пълни
с бликнали от скръб сълзи.
Ето, вече всички си отиват.
Всеки тръгва сам по своя път.
Вратите на живота се откриват
и всеки от нас го чака светът.
************
Учителю скъпи, не ни се сърди.
За нас не си спомняй със зло.
За нашите, може би, детски шеги
сега ний те молим,
помни ни с добро!
1981
в класната си стая влизам аз.
Виждам своя собствен кът,
където там до край стоях.
Седнах тихо, без да искам,
без да искам сълза заблестя.
А в главата ми всичко се плиска
и аз самата горя в топлина.
Гледам аз приятелите мои,
(имам ги за братя и сестри),
но виждам, че очите им са пълни
с бликнали от скръб сълзи.
Ето, вече всички си отиват.
Всеки тръгва сам по своя път.
Вратите на живота се откриват
и всеки от нас го чака светът.
************
Учителю скъпи, не ни се сърди.
За нас не си спомняй със зло.
За нашите, може би, детски шеги
сега ний те молим,
помни ни с добро!
1981
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
