19 nov 2011, 12:46

За правото на водата да тече

  Poesía
899 1 6
"Лени, никога недей пи вода, дето не тече…"
"За мишките и хората" - Джон Стайнбек


Срещнах много застояла вода.
Тя дали бе утолявала жажда?
Дали и тя като мойта душа
беше раждала, днеска не ражда?
Този ручей – до вчера свещен,
подминават го, сякаш той сух е.
Вчера текъл, а днеска не ще -
пиха хора и после го плюха.
Аз се спрях и почистих с ръце
всяка клонка, запушила пътя.
И водата днес бистра тече,
само хорският поглед е мътен.
Ах, защо сме готови  така
да потъпчем водата, не зная.
Тя пои ни, спасява света –
ние, кучета – пием и лаем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...