19.11.2011 г., 12:46

За правото на водата да тече

907 1 6
"Лени, никога недей пи вода, дето не тече…"
"За мишките и хората" - Джон Стайнбек


Срещнах много застояла вода.
Тя дали бе утолявала жажда?
Дали и тя като мойта душа
беше раждала, днеска не ражда?
Този ручей – до вчера свещен,
подминават го, сякаш той сух е.
Вчера текъл, а днеска не ще -
пиха хора и после го плюха.
Аз се спрях и почистих с ръце
всяка клонка, запушила пътя.
И водата днес бистра тече,
само хорският поглед е мътен.
Ах, защо сме готови  така
да потъпчем водата, не зная.
Тя пои ни, спасява света –
ние, кучета – пием и лаем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...