10 feb 2023, 22:14  

За прошка късно, а за смърт е рано 

  Poesía » Filosófica
319 3 8

Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.

Изкупват ли се, Господи? Едва ли,
най-грешните. Коси невинни смърт,
сред кръв и прах, слепците не видяли,
обричат жертви свидни. И без път,

вървим, вървим, а накъде ни води,
лукавият? Към пъкъл, смърт и рат.
От хора са различните народи,
и всички равни – след като умрат.

Дали сърцето ти, мой Боже плаче?
В очите на сираците си взрян.
Светът без Теб отдавна е сираче,
Ти пожали го. Справедлива длан,

Ти протегни, мой Отче! Дай им стряха,
високо въздигни ги. В своя рай.
Безумците, които те презряха,
на тях Ти свойта истинност въздай!

Молитвата ми, зная, ураганно,
над руини и кръв и смърт свисти.
За прошка късно, а за смърт е рано,
аз – грешната Те моля! Ти прости.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, ви!
  • Самата истина ,написана с много болка и докосва!Наде!!!🌹
  • Наде, много силна истинска молитва! Болката пронизва сред редовете ти!
  • И аз друг път съм го казвала - Бог не е справедливост. Всички грехове се изкупуват, а от кой и кога - Той си знае.
  • Много силен и истински стих, Наде. Винаги невинните си отиват, а мерзавци, идиоти и убийци си живеят живота!
  • И друг път съм го казвала. Има стихове, при написването на които чувствам огромна болка. Този е един от тях.
  • "Изкупват ли се, Господи? Едва ли,
    най-грешните... - не! Възмездие ще има!
  • Силно!
Propuestas
: ??:??