За прошка късно, а за смърт е рано
Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли,
най-грешните. Коси невинни смърт,
сред кръв и прах, слепците не видяли,
обричат жертви свидни. И без път,
вървим, вървим, а накъде ни води,
лукавият? Към пъкъл, смърт и рат.
От хора са различните народи,
и всички равни – след като умрат.
Дали сърцето ти, мой Боже плаче?
В очите на сираците си взрян.
Светът без Теб отдавна е сираче,
Ти пожали го. Справедлива длан,
Ти протегни, мой Отче! Дай им стряха,
високо въздигни ги. В своя рай.
Безумците, които те презряха,
на тях Ти свойта истинност въздай!
Молитвата ми, зная, ураганно,
над руини и кръв и смърт свисти.
За прошка късно, а за смърт е рано,
аз – грешната Те моля! Ти прости.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
