За птичкага, що пее...

24 dic 2010, 11:19

Poesía » Otra

476 0 1

ЗА ПТИЧКАТА,ЩО ПЕЕ САМО ВЕДНЪЖ С РАНА В СЪРЦЕТО

Майско утро ясно,свежо и чисто.

Птичи трели простора огласят.

Майсторите певци тъй напористо

вредом своята песен разнасят.

В тревата малко телце се превива.

От сърцето алена кръв струи.

О, певецо, песента ти тъй жива

кой и с какво може да е сравни?!

О, ти, мъничък, незнайни певецо,

любовта искаше да прославиш,

затова ли на шип остър сърцето

във кръв топла реши да удавиш?

Тогава да пееш до изнемога,

дорде сърце престане да бие,

призната от всички, дори от Бога,

каква прелест в песента се крие!

Ти не можеше песента да изпееш

без тази голяма, жива рана,

показа, че най-хубавото в света

се постига с болка голяма.

Искам аз от твоята кръв гореща

капчица малка-малка да взема.

Надвила болката, с ръка по-веща,

за теб да напиша звездна поема.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2010-12-25T09:06:53+02:00

Мила Белла-Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покай, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен, заплатена с живота.Но целия свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва.Защото вай-хубавото се добивас цената на голяма болка...Или поне така е според легендата.За маиката най-хубавото е детето, но тя с болка го ражда.Бъди здрава и весели празници.