За птичкага, що пее...
ЗА ПТИЧКАТА,ЩО ПЕЕ САМО ВЕДНЪЖ С РАНА В СЪРЦЕТО
Майско утро ясно,свежо и чисто.
Птичи трели простора огласят.
Майсторите певци тъй напористо
вредом своята песен разнасят.
В тревата малко телце се превива.
От сърцето алена кръв струи.
О, певецо, песента ти тъй жива
кой и с какво може да е сравни?!
О, ти, мъничък, незнайни певецо,
любовта искаше да прославиш,
затова ли на шип остър сърцето
във кръв топла реши да удавиш?
Тогава да пееш до изнемога,
дорде сърце престане да бие,
призната от всички, дори от Бога,
каква прелест в песента се крие!
Ти не можеше песента да изпееш
без тази голяма, жива рана,
показа, че най-хубавото в света
се постига с болка голяма.
Искам аз от твоята кръв гореща
капчица малка-малка да взема.
Надвила болката, с ръка по-веща,
за теб да напиша звездна поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
