ЗА ПЪТНИКА

ЗА ПЪТНИКА

- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява.

Като дърво без корени растях,
вече нищо не ме свързва с тях.
В тази страна съм като муха пълзяща,
чакам някой докрай да ме смачка.

Питах едно момиче оня ден:
- Защо оставаш, а не тръгнеш с мен?
А тя се усмихна и каза "Мога, но не искам.
Тук е моят принц. Късмета си няма да притискам"

Разочарован съм. Нима само това
може да ни спре да напуснем родната страна.
Уж любовта е без значение,
а само тя държи тук половината младо поколение.

Е, хайде, аз сега заминавам.
Всичко тук и вас,
аз няма да забравям.
Хайде, пожелайте ми късмет
и, Господи, дано не заменям "сливи за смет".