ЗА ПЪТНИКА
ЗА ПЪТНИКА
- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява.
Като дърво без корени растях,
вече нищо не ме свързва с тях.
В тази страна съм като муха пълзяща,
чакам някой докрай да ме смачка.
Питах едно момиче оня ден:
- Защо оставаш, а не тръгнеш с мен?
А тя се усмихна и каза "Мога, но не искам.
Тук е моят принц. Късмета си няма да притискам"
Разочарован съм. Нима само това
може да ни спре да напуснем родната страна.
Уж любовта е без значение,
а само тя държи тук половината младо поколение.
Е, хайде, аз сега заминавам.
Всичко тук и вас,
аз няма да забравям.
Хайде, пожелайте ми късмет
и, Господи, дано не заменям "сливи за смет".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иянира Всички права запазени