Hekredel (Христо Славов)
1524 419
30 jun 2013, 14:42

За родителите ни 

  Poesía
341 0 2

Сега, когато ги изгубих
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак. 

Сега болезнено ги няма!
В душата ми е празнота...
Скръбта ми е по тях голяма!
По друг ми е сега света.

За тях до края им останах
детето, малкия им син.
И обич, и голяма рана!
Надеждата им  до "амин"!

... Децата ни изпълват с радост.
Оставаме чрез тях в света.
Със тях живеем втора младост,
чрез тях си гоним и целта...

Но щом пораснеме големи,
нещата иначе стоят,
децата пак са наште теми
и възрастните не важат!

Забравяме от где сме ние
и кой ни е въвел в света!?
И зад тревогите се крием,
забравяме за любовта!

Но идва Видов ден, когато
оставя ни света без тях.
Тогаз проклинаме Съдбата
и  затъгуваме  за тях!


 27.10.2011 г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??