За родителите ни

Jun 30, 2013, 2:42 PM

Poetry

342 0 2

Сега, когато ги изгубих
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак.

Сега болезнено ги няма!
В душата ми е празнота...
Скръбта ми е по тях голяма!
По друг ми е сега света.

За тях до края им останах
детето, малкия им син.
И обич, и голяма рана!
Надеждата им до "амин"!

... Децата ни изпълват с радост.
Оставаме чрез тях в света.
Със тях живеем втора младост,
чрез тях си гоним и целта...

Но щом пораснеме големи,
нещата иначе стоят,
децата пак са наште теми
и възрастните не важат!

Забравяме от где сме ние
и кой ни е въвел в света!?
И зад тревогите се крием,
забравяме за любовта!

Но идва Видов ден, когато
оставя ни света без тях.
Тогаз проклинаме Съдбата
и затъгуваме за тях!

27.10.2011 г. София

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2013-06-30T19:26:26+03:00

Не разбирам с какво Сте направили компромис!Ако ми обясните ще Ви разбера!
toxin (Таня Донова)

2013-06-30T14:43:59+03:00

Това е компромис от моя страна, да знаеш!