За Самотата...

Отровен паяк в тишината

тъче напред, тъче назад

и омотава Самотата

на твоя кукувичи свят...

Ти от зловещата му мрежа

едва ли ще се откачиш

в забравената си надежда

фриволно пак да полетиш...

С годините по-трудно става,

че Оня паяк все тъче

и всичко твое омотава,

а бързо Времето тече...

И губиш порива си мощен

да управляваш своя Свят;

от мисли не заспиваш нощем...

(O боже ставите въртят!...)

Дори сънуваш Самотата-

и хищно те догонва тя,

а хванала те в пипалата

не си отива със съня!..  

До теб в леглото незаето

отдавна вече мъж не спи,

макар че празно, общо взето,

светът пространство не търпи...

... Деца не смогна да отгледаш

със Божията благослов,

а тъй пропусна и последния

си шанс в живота за Любов!...

  Коста Качев