За Самотата...
За Самотата...
Отровен паяк в тишината
тъче напред, тъче назад
и омотава Самотата
на твоя кукувичи свят...
Ти от зловещата му мрежа
едва ли ще се откачиш
в забравената си надежда
фриволно пак да полетиш...
С годините по-трудно става,
че Оня паяк все тъче
и всичко твое омотава,
а бързо Времето тече...
И губиш порива си мощен
да управляваш своя Свят;
от мисли не заспиваш нощем...
(O боже ставите въртят!...)
Дори сънуваш Самотата-
и хищно те догонва тя,
а хванала те в пипалата
не си отива със съня!..
До теб в леглото незаето
отдавна вече мъж не спи,
макар че празно, общо взето,
светът пространство не търпи...
... Деца не смогна да отгледаш
със Божията благослов,
а тъй пропусна и последния
си шанс в живота за Любов!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
