23 feb 2011, 20:49

За слава и любов

960 1 11

Премазани от хиляди съмнения,

в тревогите за утрешния хляб,

след наниз от подеми и падения,

живеем някак тихо в този свят.

Не ни посочват като измерение

за някакви нечувани неща;

в душите ни виреят намерения,

без никога да станат на дела.

И все така се свираме безименно

в дълбокото на собственото аз;

превръщаме се бавно във пустини,

с пресекваща завинаги вода...

 

Такава е и мъдростта на времето –

да ни изсмуче силно и докрай.

 

А Бог в едно велико сътворение

за слава и любов ни е създал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...