23 feb 2011, 20:49

За слава и любов

965 1 11

Премазани от хиляди съмнения,

в тревогите за утрешния хляб,

след наниз от подеми и падения,

живеем някак тихо в този свят.

Не ни посочват като измерение

за някакви нечувани неща;

в душите ни виреят намерения,

без никога да станат на дела.

И все така се свираме безименно

в дълбокото на собственото аз;

превръщаме се бавно във пустини,

с пресекваща завинаги вода...

 

Такава е и мъдростта на времето –

да ни изсмуче силно и докрай.

 

А Бог в едно велико сътворение

за слава и любов ни е създал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...