За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви,
това си останаха напразни мечти....
Вече 11 години те няма при нас,
а болката се увеличава и мъката остава...
Нима беше виновен ти,
та съдбата така подло ни раздели,
без дори сбогом да ми кажеш ти?
Дори и да те няма между нас, искам да ти кажа, че те обичам аз! ...