За тати

skubli4ka1 (Анелия)
1 4

Mar 24, 2008, 8:48 AM

Poetry » Other

1423 0 2

За тати

Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,

когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,

че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви,

това си останаха напразни мечти....

Вече 11 години те няма при нас,

а болката се увеличава и мъката остава...

Нима беше виновен ти,
та съдбата така подло ни раздели,

без дори сбогом да ми кажеш ти?
Дори и да те няма между нас, искам да ти кажа, че те обичам аз!

Бих дала всичко на Света, само да те имам за миг поне
и да зная, че там си по-добре.
Тати, чакай ме, аз ще дойда някой ден
и ти пак ще си до мен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Twin-Peaks (Евгени)

2017-06-09T14:02:45+03:00

Човек няма как да избяга от съдбата си! Такъв е животът. Радост и мъка, истина и лъжа, богатство и бедност... са част от света около нас. Поздравявам те за вложеното усилие. Да се напише подобен текст не е лесно. Някои казват, че времето лекува. Дали?
Уенди (Бианка Габровска)

2008-03-24T08:50:42+02:00

Много е силно,много е искрено!Болката ти е голяма,но трябва да свикнеш да живееш с нея и пак да се радваш на света.