За тати

Poetry » Other

1.7K 0 2

За тати

Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,

когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,

че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви,

това си останаха напразни мечти....

Вече 11 години те няма при нас,

а болката се увеличава и мъката остава...

Нима беше виновен ти,
та съдбата така подло ни раздели,

без дори сбогом да ми кажеш ти?
Дори и да те няма между нас, искам да ти кажа, че те обичам аз!

Бих дала всичко на Света, само да те имам за миг поне
и да зная, че там си по-добре.
Тати, чакай ме, аз ще дойда някой ден
и ти пак ще си до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Twin-Peaks (Евгени)

Човек няма как да избяга от съдбата си! Такъв е животът. Радост и мъка, истина и лъжа, богатство и бедност... са част от света около нас. Поздравявам те за вложеното усилие. Да се напише подобен текст не е лесно. Някои казват, че времето лекува. Дали?

2017-06-09T14:02:45+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Много е силно,много е искрено!Болката ти е голяма,но трябва да свикнеш да живееш с нея и пак да се радваш на света.

2008-03-24T08:50:42+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0