mancheto (Марина)
9 18
18 may 2008, 20:04

За Татко... 

  Poesía
958 0 3

Татко...

Бях мъничко дете,

което искаше само обич от твоето сърце.

А вместо това получих баща,

който забрави, че има дъщеря.

В живота остави ме сама,

да роня хиляди сълзи.

Нима намери друга... по-добра?

Едва ли!

Разбери, че съм единствена,

та нали съм твоята рожба.

Как искам сега да те боли,

толкова колкото мен, когато ме рани.

Само, ако знаеш колко плаках всеки ден,

молех се да се върнеш пак при мен,

но уви,

получавах само долните ти лъжи.

Нима е трудно за един баща,

да прегърне своите деца,

и да им каже две-три мили слова.

Карай! Върви!

Животът и без тебе продължи.

Минаваха дни подир дни,

години - лоши и добри.

Пораснах голяма

и не си ми нужен вече, разбери!

Сега моля те само за това,

забрави, че имаш  дъщеря!

© Марина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво за стиха!!! Жалко, че има такива жестоки хора!!! Опитвам се да разбера дали аз бих простила, а дори не мога да си представя положението ти!!! Но все пак прошката е най-големият добродетел...
  • Съгласна съм напълно.
    Опитай да простиш!
  • Не, не молиш, щом пишеш този стих!
    Болката ти е голяма и е трудно да простиш!
    Опитай!
    А за стиха, браво!
Propuestas
: ??:??