15 mar 2014, 19:19

За татко

  Poesía
1.6K 1 1

За татко


Пред тебе, татко, коленича,

с дълбок поклон ти благодаря.

Ти  ме научи да обичам

и да се боря за  справедливостта!

За тебе, татко, аз ще пиша,

за теб най-скъпи на света,

за това че ти си в моята молитва,

за това че ти си моята звезда.

Защо си тръгна, татко, ти от нас?

Кажи!

Нима не ни обичаш вече,

нима за нас не те боли,

че толкоз мъка ти ни причини?

 

Отиде там в черната земя

и никога назад не се обърна!

Не ще ни промълвиш на всички нас сега:

Обичам Ви, деца, обичам ви, от тук до края на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...