Mar 15, 2014, 7:19 PM

За татко

  Poetry
1.6K 1 1

За татко


Пред тебе, татко, коленича,

с дълбок поклон ти благодаря.

Ти  ме научи да обичам

и да се боря за  справедливостта!

За тебе, татко, аз ще пиша,

за теб най-скъпи на света,

за това че ти си в моята молитва,

за това че ти си моята звезда.

Защо си тръгна, татко, ти от нас?

Кажи!

Нима не ни обичаш вече,

нима за нас не те боли,

че толкоз мъка ти ни причини?

 

Отиде там в черната земя

и никога назад не се обърна!

Не ще ни промълвиш на всички нас сега:

Обичам Ви, деца, обичам ви, от тук до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...