Mar 15, 2014, 7:19 PM

За татко

  Poetry
1.6K 1 1

За татко


Пред тебе, татко, коленича,

с дълбок поклон ти благодаря.

Ти  ме научи да обичам

и да се боря за  справедливостта!

За тебе, татко, аз ще пиша,

за теб най-скъпи на света,

за това че ти си в моята молитва,

за това че ти си моята звезда.

Защо си тръгна, татко, ти от нас?

Кажи!

Нима не ни обичаш вече,

нима за нас не те боли,

че толкоз мъка ти ни причини?

 

Отиде там в черната земя

и никога назад не се обърна!

Не ще ни промълвиш на всички нас сега:

Обичам Ви, деца, обичам ви, от тук до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...