15 may 2007, 10:13

За теб

  Poesía
755 0 5

И обичам аз със поглед ти да ме изпиваш
и да бъда в плен на твойта красота,
и живота в мене ти наливаш
и зная аз, че само теб обичам на света.


И във бури дъждове и пръски,
и когато крача бос по мократа трева,
зная аз, че ти си винаги до мене
и единствено крепи ме любовта


И колко пъти трябва аз да кажа,
и колко пъти трябва аз да обясня,
че не спирам, даже продължавам да се чудя
как стопи ти мойта грозна сивота.


И седя си тук и пиша тъй замислен,
и мисълта за теб е нежна топлина
и за това аз скромно искам да ти кажа:
благодаря ти, че показа ми света.


И сега пред мен животът разцъфтява
и носи ароматен дъх на пролетни цветя
и заграбвам вече с пълни шепи
и гордо стъпвам аз по топлата земя.


Благодаря ти, мила моя,
благодаря ти, че точно мен избра,
любовта ми ще е твоя
и даже, ако трябва, ще умра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...