И обичам аз със поглед ти да ме изпиваш
и да бъда в плен на твойта красота,
и живота в мене ти наливаш
и зная аз, че само теб обичам на света.
И във бури дъждове и пръски,
и когато крача бос по мократа трева,
зная аз, че ти си винаги до мене
и единствено крепи ме любовта
И колко пъти трябва аз да кажа,
и колко пъти трябва аз да обясня,
че не спирам, даже продължавам да се чудя
как стопи ти мойта грозна сивота.
И седя си тук и пиша тъй замислен,
и мисълта за теб е нежна топлина
и за това аз скромно искам да ти кажа:
благодаря ти, че показа ми света.
И сега пред мен животът разцъфтява
и носи ароматен дъх на пролетни цветя
и заграбвам вече с пълни шепи
и гордо стъпвам аз по топлата земя.
Благодаря ти, мила моя,
благодаря ти, че точно мен избра,
любовта ми ще е твоя
и даже, ако трябва, ще умра.
© Петър Адамов Todos los derechos reservados