Пиша в този късен час,

едно писмо почти на глас.

Изникват думите в душата,

и ще опиша аз мечтата.

Мечтата ми това си ти -

момичето с русите коси.

Една красавица неземна

в плен душата ми е взела.

Искам аз да ти разкажа,

една приказка за любовта.

С копнеж,желания и чувство

да те покоря.

И да ти припомня аз за мен,

че не съм спомен вкаменен.

Пиши ми ти и разговаряй,

аз съм тук - не ме забравяй.

Недей забравя ме и знай,

че не ще бъда твоя край.

Искам да съм твоето начало,

па макар и закъсняло.

Мечтая отново да се видим

в някой хубав ден.

Да видя пак твоите очи -

да си припомня свода от звезди!