За теб

С натежали клепачи те гледам,

мое свидно нещастие.

Тежък е бродът напреде ми,

дали ще премина отсреща?

Ти плачеш, като мен някога,

сред върбите над мокра вода.

Аз тичам, но като никога

запретена от вал над брега.

Не унивай. Ще е трудно и двама ни.

Време беше, но не и сега.

С благ поглед понякога гледай ме,

но не ридай зарад мен във скъбта.