С натежали клепачи те гледам,
мое свидно нещастие.
Тежък е бродът напреде ми,
дали ще премина отсреща?
Ти плачеш, като мен някога,
сред върбите над мокра вода.
Аз тичам, но като никога
запретена от вал над брега.
Не унивай. Ще е трудно и двама ни.
Време беше, но не и сега.
С благ поглед понякога гледай ме,
но не ридай зарад мен във скъбта.