Поредният тъжен поглед, в стената закован.
Поредният ден, със сълзи облян.
Поредната вечер в самота.
Поредната болезнена тишина.

Поредният страшен ден.
Поредният отлетял спомен.
Как липсваш ми сега?
Как сълзите си да спра?                                                                                                                                                                              
Аз сърцето си ти подарих,
своя свят за теб аз разруших.
Боли да те гледам така,
боли, но нямам силата всичко да спра.

Вината моя си е за това,
вината ме убива.
Прости, крещя сега,
за първи път и от сърце, и от душа.