1 abr 2017, 12:58

За теб 

  Poesía » De amor
404 0 0

Когато тъжно ми стане за теб
неволно поглеждам небето
и виждам очите, големи и влажни,
за миг те ми спират сърцето.

 

Когато нощем си спомня за теб
в мрака поглеждам с надежда,

да видя косата, която съм галил
и дълго се питам, как ли изглеждаш.
 

В слънцето ясно аз виждам лицето,
протягам към него ръце
и става ми топло, но така и далеко,
от мен и от моето сърце.

© Калоян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??