Когато тъжно ми стане за теб
неволно поглеждам небето
и виждам очите, големи и влажни,
за миг те ми спират сърцето.
Когато нощем си спомня за теб
в мрака поглеждам с надежда,
да видя косата, която съм галил
и дълго се питам, как ли изглеждаш.
В слънцето ясно аз виждам лицето,
протягам към него ръце
и става ми топло, но така и далеко,
от мен и от моето сърце.