Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм го написал за нея! Искам само да и кажа, че никога не съм я упреквал за това, което направи със сърцето ми! Тя има право да бъде щастлива и аз направих и ще правя всичко възможно, за да е!

Мислех си, че всичко е свършило,
мислех, че ще спре да боли.
Казват ми, че времето лекувало,
мислех си, мислех... уви!

Живях в лъжата несигурна
и не ме болеше... почти,
гледах ти снимките - старите -
и сърцето ми не тъжеше... почти.
Виждах те навънка с приятелки
и сълзите ми не бликваха... Нали?

Мислех, че всичко е свършило,
че вече не ще ме боли.
Мислех си, че сърцето ми - лудото -
вече те е забравило... почти.

Но когато поглеждам в Интернет
думите, който обгръщаш с тъга,
сърцето ми се свива от стрелата - отровната -
и тлее ли тлее ли, тлее...

И сега, докато се опитвам 
все още да те изкарам от сърцето си,
аз го разкъсвам парче по парче.
Заедно с него умирам и аз,
мечтите ми, надеждите ми,
заедно със сълзите ми!

Много момичета нараних,
много момичета разплаках,
много болка причиних,
за да мога да залича моята.
Не успявам, разбери!
Всичко отвътре ми гори.
Тази любов, която изпитвам към теб,
още здраво ме държи.

Сълзите, които видях,
думите, които чух от тях,
нещата, които казваха и правеха те,
за да ги допусна в моето сърце,
не успяха да излекуват раната,
която ти ми нанесе само за един миг.

Всеки път, когато те видя на снимка,
сякаш сол поръсва моето ранено сърце;
всеки път, когато те погледна на живо,
раната ми се уголемява.

Искам някой да ме спаси,
искам някой да ме разбере,
искам някой, който може, да спре
огромната болка, която изпитвам.

Но всичко е изгубено,
         аз съм сам!
Часовникът бавно отброява секундите...
1... 2... 3... 4... 5... 6... 7...
и с всяка секунда аз все повече разбирам,
че не мога да те върна 8... 9... 10...
и с всяка една изминала секунда
разбирам, че нито сълзите
на момичетата след теб,
нито болката, която им причинявам,
нито нещата, в който се вричат,
биха разтопили леда между мен... и любовта...

Колкото и да ти е кофти,
ти беше моята единствена любов
и все още си на първо място в сърцето ми.
Тези думи не са шега, те се раждат от сърцето ми!

Не искам да се връщаш, защото ме боли,
боли, защото знам, че пак ще те загубя,
но когато не си до мен, смисълът на живота ми се губи.

Колкото момичета и да дойдат,
колкото и да си отидат,
за теб ще пазя искрата си,
колкото и да не ми се иска...

                                30.10.2006 година