Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм го написал за нея! Искам само да и кажа, че никога не съм я упреквал за това, което направи със сърцето ми! Тя има право да бъде щастлива и аз направих и ще правя всичко възможно, за да е!
Мислех си, че всичко е свършило,
мислех, че ще спре да боли.
Казват ми, че времето лекувало,
мислех си, мислех... уви!
Живях в лъжата несигурна
и не ме болеше... почти,
гледах ти снимките - старите -
и сърцето ми не тъжеше... почти.
Виждах те навънка с приятелки
и сълзите ми не бликваха... Нали?
Мислех, че всичко е свършило, ...