Когато всички си отиват,
когато целият ти свят се срива.
Когато сам останеш,
без сили дори себе си да обвиняваш
... не бой се, аз ще бдя над теб.
Ръцете ти от калта отново ще измия,
лицето ти от прахта аз ще открия,
душата от мръсните думи на света ще освободя,
сърцето ти за светите неща аз ще подканя
... не бой се, аз ще съм до теб.
Ако можех, ангел щях да стана, за да те пазя вечно.
Ако можех, магия щях да бъда, за да обръщам аз света за теб.
Ако можех Времето да бъда, щях да на тебе да се подаря - за да е твое.
Но аз съм само момиче с влюбено сърце...
Силите си дадох, за да те пазят те.
Душата сама си тръгна, за да е при теб.
Сърцето ми с любовта си ми отне.
Сега кажи ми какво остана да ти дам -
от целия ми свят от теб, Любов, отнет.
© Христина Леонска Todos los derechos reservados