Дали не съм аз вятър и мъгла

в света ти необятен като космос,

или съм стръкче есенна трева,

потъпкано от твойта безразличност?

Дали не съм угаснала звезда

след толкова очакване да ме погледнеш?

Аз свещ съм, изгоряла в самота,

жена, узряла в кожа на момиче…

Увяхват всички рози цвят по цвят,

аз още вярвам в твоето обичане.

В сърцето пуква пролет – благодат,

когато нощем сбъднат ти разлистваш ме…

Във всеки стих мой, сила вдъхнал,

да бъда всичко – земя и огън, въздух и вода.     

За теб какво съм? Светла мисъл,
крило, усмивка, спомен за жена?...