За теб какво съм?
Дали не съм аз вятър и мъгла
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда
след толкова очакване да ме погледнеш?
Аз свещ съм, изгоряла в самота,
жена, узряла в кожа на момиче…
Увяхват всички рози цвят по цвят,
аз още вярвам в твоето обичане.
В сърцето пуква пролет – благодат,
когато нощем сбъднат ти разлистваш ме…
Във всеки стих мой, сила вдъхнал,
да бъда всичко – земя и огън, въздух и вода.
За теб какво съм? Светла мисъл,
крило, усмивка, спомен за жена?...
© Ива Милковска All rights reserved.
