Не знам какво да кажа.

Не знам кога да спра.

Не знам трябва ли да те накажа.

Не знам трябва ли да ме боли.

И ако не - защо все пак горчи?

Нещо в мен нашепва твойто име.

Но трябва този глас да казва "Заличи ме!".

Не искам нищо да кажа.

Не искам вече да ме боли. 

Не искам повече да плача.

Не, не искам повече сълзи.

Не ми пука какво ще стане.

Не искам да знам къде ще ме отведеш.

Просто вземи ме...

Натам, към миналото понеси ме! 

От миналото не боли.

От спомените вече не кърви.
И аз не искам всичко да повторя.  

Не искам за миналото да се боря.