Умът ми някъде блуждае...

Тревожни мисли блъскат се в мен.

Езикът зад зъбите стои,

когато най ми се крещи...

Искам доброта да има,

красота и радост във всеки ден.

Да бъда лоша не ми отива,

злобата не е за мен.

На ум се боря със света

и всичките нередности в него.

Да мога малко нещичко да променя...

И някъде за някой пак да стане светло.

Правя опит да опиша всичко –

тъга, радост, болка, гняв...

Но ръката ми не смогва да запише,

а мислите се лутат между тях.

И преди да се откажа от това,

и дните с размах да разпилея.

Успявам някак да се убедя,

че винаги има надежда.

В позитивното се вглеждам всеки път.

Добро да правя знам умея,

и макар не всичко в света,

аз пак нещичко променям.

Добро ще има – вярвам в това!

Добро търсете и в тревоги.

Всеки променя по малко света.

С добро ли е – на всякъде ще свети!