4 may 2017, 1:16

За тревогите и доброто

  Poesía » Otra
753 0 2

Умът ми някъде блуждае...

Тревожни мисли блъскат се в мен.

Езикът зад зъбите стои,

когато най ми се крещи...

 

Искам доброта да има,

красота и радост във всеки ден.

Да бъда лоша не ми отива,

злобата не е за мен.

 

На ум се боря със света

и всичките нередности в него.

Да мога малко нещичко да променя...

И някъде за някой пак да стане светло.

 

Правя опит да опиша всичко –

тъга, радост, болка, гняв...

Но ръката ми не смогва да запише,

а мислите се лутат между тях.

 

И преди да се откажа от това,

и дните с размах да разпилея.

Успявам някак да се убедя,

че винаги има надежда.

 

В позитивното се вглеждам всеки път.

Добро да правя знам умея,

и макар не всичко в света,

аз пак нещичко променям.

 

Добро ще има – вярвам в това!

Добро търсете и в тревоги.

Всеки променя по малко света.

С добро ли е – на всякъде ще свети!
 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...