За тревогите и доброто
Умът ми някъде блуждае...
Тревожни мисли блъскат се в мен.
Езикът зад зъбите стои,
когато най ми се крещи...
Искам доброта да има,
красота и радост във всеки ден.
Да бъда лоша не ми отива,
злобата не е за мен.
На ум се боря със света
и всичките нередности в него.
Да мога малко нещичко да променя...
И някъде за някой пак да стане светло.
Правя опит да опиша всичко –
тъга, радост, болка, гняв...
Но ръката ми не смогва да запише,
а мислите се лутат между тях.
И преди да се откажа от това,
и дните с размах да разпилея.
Успявам някак да се убедя,
че винаги има надежда.
В позитивното се вглеждам всеки път.
Добро да правя знам умея,
и макар не всичко в света,
аз пак нещичко променям.
Добро ще има – вярвам в това!
Добро търсете и в тревоги.
Всеки променя по малко света.
С добро ли е – на всякъде ще свети!
© Мария All rights reserved.
